Исторически речник
амемѹрмннъ  
амемѹрмннъ -а м Емир — княжеска титла в някои източни мюсюлмански страни не могꙑ тлъкъ ꙁвѣштат лѫкавѹꙋмѹ амемѹрмннѹ. досажденꙗ  ѹкора.  прстѫпвъ наꙙ мѫенкѹ каꙁат глагол҄ꙙ. покор сꙙ мьнѣ ловѣе  цѣсарѹ да не ѹмьреш С 61.11 Изч С Гр ἀμεμουρμνῆς От араб emirel–mumenim Срв амемѹрмн