Исторически речник
алкат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
алкаталѫ, алѧ, алѹалешалетъ, алеть, алеталемъ, алемь, алем, алемоалете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
алѫтъ, алѹтъ, алѫть, алѹть, алѫт, алѹталевѣалетаалетеалал
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
алмъ, алѣмъ, аламъ, алмь, алѣмь, аламь, алм, алѣм, аламалте, алѣте, алатеалвѣ, алѣвѣ, алавѣалта, алѣта, алатаалкахъ, алкахь, алкахалка
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
алкаалкахомъ, алкахомь, алкахом, алкахмꙑалкастеалкашѧ, алкашѫ, алкаша, алкаше, алкахѫалкаховѣалкаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
алкастеалкаахъ, алкахъ, алкаахь, алкахь, алкаах, алкахалкааше, алкашеалкааше, алкашеалкаахомъ, алкахомъ, алкаахомь, алкахомь, алкаахом, алкахомалкаашете, алкашете, алкаасте, алкасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
алкаахѫ, алкахѫ, алкаахѹ, алкахѹалкааховѣ, алкаховѣалкаашета, алкашета, алкааста, алкастаалкаашете, алкашете, алкаасте, алкасте
алкат -алѫ -алеш несв. 1. Гладувам, гладен съм тъгда отъвѣштаѭтъ  т глѭще. г когда тѧ вдѣхомъ алѫща. л жѧждѫшта л странъна л нага. л больна л вь темьнц. ꙇ не послѹжхомъ тебѣ М Мт 25.44 З А СК ꙁаблодішѩ (!) въ пѹстꙑні беꙁводьнѣ. пѫті града обітѣльнааго обрѣтѫ [!]. лаѭще і жѩждѫще. дша іхъ въ ніхъ ꙁнеможе СП 106.5 ꙇ алъкат бо маш.  жѧдат. ꙇ наготоват.ꙇ досажденѹ т бꙑват. ꙇ порѫганѹ. поношенѹ же  ꙇꙁгънанѹ СЕ 90а 24 блажен плаѫще сѧ. блажени кротъции. блажени алѫщ  жѧждѫщ правьдꙑ КО троиц. ѹтелѣ младенцемъ стааѭща д͞ховьнѫѭ сладость алѫщмъ нескѫдьнаѣ пща• жѧдьнꙑмъ непрѣстаѧ стоьнкъ КО КМ мьже наптѣста алѫщѧѧ ѧꙁꙑкꙑ  жѧдьнꙑѧ напоста жвотьнаего пва КО КМ ги когда тѧ видѣхомъ а́лѧща. и͗ли жѫда, и͗ли странна и͗ли нага и͗ли немощна, и͗лї въ темници, и͗ еⷩ послꙋжихомъ тебѣ КО Ал. 21а въсѣкьіѫ скръби понесѣмъ. въсѣкьіѫ тѣснотьі а͗лѧще и͗ жѫжⷣѫще, въсѣкьіми нꙿравьі сътѣснѣѫще сѧ КО Ал. 66а накръмимъ а͗лѧщїиⷯ, да ѿ влⷣньіѫ трапезьі напитае͗м сѧ. напои͗мъ жѫдньіѫ КО Ал. 22а послꙋжимъ потрѣбнаа имъ. а͗лѧщим же дшеѫ, и͗ жѫжⷣѫщиⷨ. и͗ странствꙋѫщимъ, и͗ нагьіиⷨ. и͗ болѧщїимъ, и͗ сѫщимъ въ темницаⷯ, дховного даиⷨ потрѣбнаа КО Ал. 22б раздрⷶблѣи а͗лѧщимъ хлѣбъ свои КО Ал. 27б аще творимъ волю го алъющѧꙗ напитающе КП Учит. 10а даи алѫщюоумѫ хлѣбъ свои КП Учит. 220d ибо егда нища приимемъ алоуща и нага. того и приꙗхомъ. И питѣхомъ⁖ КП Учит. 67d да не отъидете алоуще. нъ насꙑщьше сѧ пива доуховьнаго КП Учит. 68d богатьство бо сть неистъщимо пища алоущиимъ словеса б͠жиꙗ. жаждющиимъ пиво нбс͠наго истоьника КП Учит. 126b хотѧ алъка• хотѧ жада• хотѧ трѹждѧ сѧ⸱ хотѧ боꙗше сѧ• хотѧ ѹмре СС 22а аще алъетъ врагъ тво• накръм • аще жѧждетъ то напо его КИ 13,75 дѹша алъѫща не оскръб• не раꙁгнѣва мѫжа въ нщетѣ его КИ 6,308 егда постиши сꙗ не боуди ꙗко лцемѣр и блажени ал͗ѹште нынꙗ: ꙗко т насытꙗть сꙗ ПА 22c ꙗко насыти дшѧ тъщѧ и дшѧ ал͗ѹща наплън благъ ПА 12b даѭщаго пищоу ал͗ѫщмъ ПА 262c  паⷦ львъ ала •  влъкъ жѧждѧ ПА 89c не алъющїмъ ꙁѣло не ѣст н жажющмъ много не пт ХрГА 250,20 блжн алѹющ нынѣ  жажющ ꙗко т насытѧть сѧ ХрГА 250,22 ѹвы вамъ насыщающмъ сѧ ꙗко вꙁъалъете ХрГА 251, 25 ꙗ̇ко бл͠жени плаѧщеи̇ и жѫдѫщеи̇ и а꙼лꙿѫще|и̇ Златоуст 126а оуѧтъ наоумѣѫще. алꙿѧщѫѧ птаѫтъ, а сами алꙿѧтъ. напаѫтъ жѫжⷣѫѧ. а сам жѫждѫтъ Сб. Герм. 114б каа полꙿꙃа тѣло исоушати и алꙿѧщⷯ не птат Сб. Герм. 202б какѡ еси ннѣ еда а͗леши Дор. 195б гла емоу еда алеши; ѡн же, ни̏ влⷣкѡ не алѧ• тогда гла е͗мꙋ ʹ̇ то ѹ́бѡ• сьнѣжⷣь є͗динꙿ хлѣбъ и͗ етврьть дрѹгаго хлѣба Дор. 195б алеши ли досї́ѳее; ѿвѣща• єи го́споди, алѧ мало Дор. 195б прости мѧ ѻ͗е и мли за мѧ ꙗ͗ко кра́дѫ и ꙗ́мъ. глахъ емоу почто алеши ли; гла ми• є͑и Дор. 262б нако бо ѹ͗ставлѣєт сѧ дша здравого. и инако болѧщагѻ и инако алѧщаго• и͗ и́нако насьі́щеннаго Дор. 216а блаже́нїи ни́щїи ꙗко ваше єⷭ҇ црⷭ҇твїе бжїе. блаже́нїи а҄лꙿю́щеи ннꙗ ꙗко насы́тите се Уст. Мин.48а Алчюща мꙗ напитасте, жажюща пакы воды добрѣ напоисте мꙗ и странна вноутрь крова введосте Диоп. но зане Лаꙁарꙗ не напита алчюща, но ни же иного кого от нищих же и странных Диоп. Ꙗко видѣсте Мꙗ нища и оубога же алчюща и жажюща, и наготоующа Мꙗ, и странна, и болꙗща Мꙗ, и в темьници пакы, и не послоужисте, и не помиловасте Мꙗ” Диоп. пода хлѣбь свои алѧщѹ⸱ даждь рꙁы своѫ нагомѹ Теод. Ал. 124v ꙗкоⷤ въ древле въ пꙋстыни ѻдъжⷣи маннѫ людемъ и алѧщѫѧ исплъни бл͠гъ ПЕ ЙР 97r алюща мѧ вдѣвъше млствьно наптасте ••• въꙁалках сꙗ спсенꙗ рад вашего  не наптасте мене• аꙁъ алю всегда вы же  о семь неродть ПЕС 44,129–134 до тр лѣт терпѣвъ ѹ сцѧхъ страстехъ  бѣдахъ бьемъ гонмъ вламъ камѣньемь побваемь ала  жажа ПЕС 48,119 блжен алюще  жажюще правды рад ꙗко т насытѧт сꙗ ПЕС 40,128 Прен. Копнея, жадувам, желая силно плотью ѡбходⷮ всюдоу и мѣста ѡбходть веꙁдѣ сы бжⷭтвоⷨ раꙁѹмноⷤ алѧ ꙁа всѣⷯ спⷭнїе паеⷤ  ꙁа юдеꙗ Пс. Кес. алѧщⷯ птааше  нагыхь облаше Пр февруари 22,1 ѡⷮпѹстѡшныⷯ алѧщмь хлѣбъ подавъ  рекѫщѫѧ вѡдѫ въ вно прѣлож Пр септември 64,3 2. Постя, въздържам се от храна. ћⷶ҇ аще кꙿто алъкат не можетъ. да споетъ к҃ псⷧ҇амъ.  ѕ҃. аще л не ѹмѣетъ. да дастъ цѧтѫ. аще л не матъ цѧтꙑ. то да оⷮ҇ брашъна еже матъ. да дастъ СЕ 103b 22 ћⷠ҇ аще кꙿто мъꙁдѫ вьꙁъметъ отъ кого. постт сѧ ꙁа нь. аще вѣдꙑ се сътворлъ естъ. да алъетъ ꙁа сѧ. елко  ꙁа оного. ꙇ еже естъ вьꙁѧлъ. да дастъ нщмъ СЕ 104а 3 дьнь крьстьнꙑ.  вьс веселмъ сꙙ.  аламꙑ отъ ꙁьла  оштамъ вьсе ѫтрьн҄е  вьнѣшьне С 430.27 онъ же тр дн алꙿкавъ  молтвѣ дно прлежавъ. цѣла раслабьнааго сътворвъ.  благословвꙑ . повелѣ свома ногама въ домъ го т С 518.21—22 оубо сице алимъ, тако проповѣдаимъ, сице покланѣимъ сѧ, сице вѣроуимъ ЙЕ Шест. 205b не по мноѕѣ желаемое съ тъщанїемь искати начеше и алюще и постеще и молеще се прилежно ПЕ Конст. 433v нѣлѣпо алъкати осмь недѣль въ великыꙗ҆ мѧсопоущта СС 194б наьнѣте стыꙗ пасхꙑ дни алъкати погыбъшиихъ ради иоудѣи СС 195а да сего рад  хрстосъ алъка •м• дьн КИ 9,140 Прїде же нѣкогда алѧщѹ м, ꙗко мнхъ лѫкавы мы - хлѣбъ мътомъ ПХом.ІІ 21v по ьто свѧт отьц сѫтъ ѹставл алъкат въ мѧсопѹстъ Анаст. 24,1 Алѧтъ  жѫжⷣѫтъ страⷣлц десѧтъ Пр юни 18,19 3. Прич. сег. деят. като прил. алѧ πεινῶν Гладен, гладуващ [образно] да сповѣдѩтъ сѩ гю мілості его.  юдеса его сномъ лвемъ. ѣко насꙑтілъ естъ дшѫ тьщѫ.  дшѫ лаѫщѫ їсплъні благъ СП 106.9 4. Прич. сег. деят. като същ. алѫще м. мн. a) οἱ πεινῶντες Тези, които гладуват; гладните, гладуващите сътвор дръжавѫ мꙑшъцеѭ своеѭ. раста гръдꙑѩ мꙑслѭ срдца хъ ... алѫштѧѩ сплън благъ. ꙇ богатѧштѧѩ сѧ отъпост тъштѧ М Лк 1.53 З блажен ншт ѣко ваше естъ цстве бже. блажен алѫште нꙑнѣ ѣко насꙑтте сѧ. блажен плаѫште нꙑнѣ ѣко вьсмѣѭтъ сѧ М Лк 6.21 З А СК положілъ есі пѹстꙑнѭ въ еꙁера водьнаа.  ꙁемлѭ беꙁводьнѫ вꙑсходіща водънаа.  въселі тѹ лаѭщѩѩ. ї съставішѩ градꙑ обітѣльнꙑѩ СП 106.36 алꙿѫщтхъ въ пѹстꙑн. до сꙑтост кръмм бѣахѫ. а он въ гобнѣ вѣрꙑ. гладомь невѣрьствꙗ мьрѣхѫ С 398.22 b) Прен. Тези, които копнеят; копнеещите блажен алꙿѫштꙇ ꙇ жѧждѫшті правъдꙑ рад. ѣко т насꙑтѧтъ сѧ З Мт 5.6 А, СК. Срв. С404.21 М З А СК СП СЕ С Гр πεινάω νηστεύω ἀσιτέω алъкат лакат Нвб алкая остар. книж. РБЕ РРОДД Срв алча остар. книж. РБЕ алчащ, алчущ прил. остар. книж. РРОДД