Исторически речник
алкань  
алкань -ꙗ ср. Пост, постене, въздържание. се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане. ꙁемелѣгане СЕ 69b 22 дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ ...  отъ трѹда стꙑхъ алкан.  ꙗже на страсть брань. прѣмъше. же побѣдьнѫѭ пѣснь.  ново съложен мрѹ. пѣтю. побѣдьлвѹѹмѹ хрстосовѹ наѹшꙙ С 319.5 свꙙтааго їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово о алкан С 354.16—17 нꙑнꙗ врѣмꙙ благопрмьно. ко врѣмꙙ алканꙗ ѹкрашен С 356.8 да просвѣттъ д͞шѧ и срьдьца наша прѣбꙑват вьсегда въ алкан • въ стотѣ  въ любъв нелцемѣрьнѣ• въ кротост  послѹшан. КО 40 съ виждь корнилѣ съ алканимь и крила приобрѣтъша. ꙁане и гласоу къ немоу пришьдъшю слꙑша съ небесе. ЙЕ Шест. 204с бѣжанє же есть покаѧнїє по̄ⷭ чистъ поклоны и алканє. въꙁдръжанє ѡⷮⷮ всѧкого ꙁла. ПЧ пост 266б да празнꙋете въ алканьи и въ молитвахъ ПК 61 въ дьн алканꙗ вашего ретте волѭ совѭ  повньнꙑѩ своѩ томте. КИ 9,131  страст гѹ сповѣдають• алъкане рекѹ  жажю  трѹдъ ЕК 695,12 вьсемѹ алъканю  бъдѣню  на ꙁемл лѣганю  ꙗд въꙁдрьжаню дъва раꙁѹма доброьстьна есте Анаст. 24,2 а дрѹгꙑ раꙁѹмъ алъїаню ѹмꙑшленъ естъ. Анаст. 24,5 лци же грѣхꙋ работаѫ͗щїи а͗лканїемъ и͗стаѫⷮ. и͗ лишаѫ͗т сѧ и͗ гладъ и͗мѣтъ. ПХом.ІІ 9б Іѡа́нновꙋ пꙋстьі́нномⷹ въꙁп́тѣнїю ѹ̑пⷣо́б сѧ а̑лка́нїемь то́гⷪ ѡбраꙁꙋ пож́ль е̑с прѣпⷣо́бне. Кан. ЙР еа да прдеть въ помощь мнѣ ꙗко да насытть мое алкане  напоть мою жажю. ПЕС 50с,137 Изч СЕ С Гр νηστεία алкан алъкане Нвб алкание остар. книж. РРОДД РБЕ