Исторически речник
адъ
адъ
-а
м.
Ад, преизподня, пъкъл, задгробен свят, където са душите на грешниците.
тꙑ каперънаѹмъ. въꙁнесꙑ сѧ до нбсе до ада съндеш
М
Мт 11.23
З.
Срв.Лк 10.15
М
З
ѹмьрѣтъ же богатꙑ погрѣсѧ . ꙇ въ адѣ въꙁведъ о сво сꙑ въ мѫкахъ ѹꙁьрѣ аврама ꙁ далее. лаꙁарѣ на лонѣ его
М
Лк 16.23
З
А
СК
да постꙑдѩтъ сѩ неъстіві сънідѫтъ въ адъ
СП
30.18
аште не бі гь помоглъ мнѣ. въмалѣ въселіла сѩ б въ адъ дша моѣ
СП
93.17
гі бже нашъ ... нꙁъводѧ въ адъ въꙁводѧ
СЕ
57b 17
Срв.
СЕ64а 17
мат бѹ благоⷭ҇ловленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль. ада спасеш мѧ. да словославлѫ тѧ. многопрѣпѣтаѣ
ТФ
А 16
бъ плътьѭ ѹмрѣтъ. ꙇ адъ въстрепета
К
12b 6—7
Срв.
С448.6
бъ въ малѣ ѹсъпе. ꙇ съпѧштѧѩ отъ адама [погр. вм. ада] въскрѣс
К
12b 8
Срв.
С448.8
кꙿде т аде побѣда
С
352.4
Срв.
С479.25
С487.5—6
ХI
Ва 9
С
479.22
ЙЕСл
съшеⷣ҇ въ адъ спръва мртвыѫ ꙁве
ЙЕСл
Тѣхъ бо послушающеи съходѧт въ прѣисподнѧа адоу
ПК
адъ не прѣстаеть премлѧ дѹшѣ еловѣьскꙑ
СС
156б
ѡ о(каа)нъі • безоумьніче раздрѣшаꙙи болѣзні сьмрьтьнъіꙙ. печати лі не раздрѣшітъ. ꙇ прогънавъі ада • печати лі сѧ боитъ
Сл. Вел. Пет
12a
горе тебѣ вифсаида. и ты капернаоуме. до нбⷭ възнесыи сѧ до ада съндеш
Пс. Кес.
бъ крѣпокъ ꙗко аꙁⷣрѹшт хотѧ крⷭтомъ смрть и ада ѡплѣнт. властелⷩ ꙗко бгъ полагаѧ ꙁа ны дшѹ. пакы ꙁемлѧ ю
Пс. Кес.
лютѣ тебѣ Витьсаидо • лютѣ тебѣ Каперьнаоуме • вьзнесьі се до неб҃сь до ада имашь снити •ѥг(д)аже ꙗвить се сн҃ь погибѣльньі
Мет. Пат.
оть адовыихь оузь егоже самь ть владыка Христось тамо бывь и свеза и вьнидеть вь сьсоудь сьздан'нїи емоу и • изьшьдь оть ада и вьз'моуж'шоу се чловѣкоу емоу быти и вьцарить се
Епиф.
ли на се хьⷭ приде. и кого дѣльма сьниде на а꙼да ⸱ и̇ падшаго сѧ и̇ | лежѫщаго въꙁвⷣиже
Златоуст
229б
ражеⷣженьноє̇ ѡ̇рꙋжие и на кртⷭѣ распѧⷮ сѧ и сьмр͠ть въкоусии и плѣнии а꙼да ⸱ и̇ ѡ̇делѣвь въстави и̇ꙁь | мрт͠выхь
Златоуст
217а
подати свое л͠колюби̇ нѫ и дрьжимимь и ѿ а꙼да ⸱ прѣжеⷣ | пришествиꙗ̇ є̇моу ⸱ и̇ сѣдѫщи|мь вь тꙿмѣ и̇ сѣни сьмр͠тнѣ|и̇
Златоуст
196б
тои сн͠а вьꙁвⷣиже мрьтва. тебѣ же оученика ѿ рибарь поемь и малимы хлѣбы̇ ты|сѫща насытии и а꙼да ꙁагради ⸱| и̇ ѿ вѣка сѫщѫѫ̇ вь тьмѣ и̇ꙁве|де
Златоуст
229а
ъ плътѫ оумрѣтъ адъ въстрепєта б͠ъ по малѣ оуспє . где тъгда ннѣ сѫтъ же по малѣ, съмѫщена глас. млъвы на хⷭа ѿ беꙁаконꙿнкъ
Сб. Герм.
173б
ꙁбав д͠шѫ моѫ ѿ ада прѣсподнѣго. нъ г͠ въꙁвед ѿ ада д͠шѫ моѫ и етеръ. нє ѡстав дш͠ѫ моѫ въ адѣ, нъ да ꙁыдетъ ꙁъ стлѣніа жвотъ мо к тебѣ
Сб. Герм.
188а
събранє .апⷭлъ и прѣѡбраженіє волꙿное и распѧте и до ада сънітє. въскⷬъніє, на нб͠са въшествє
Сб. Герм.
270а
аще. мы ѿ сⷯ ѫꙁъ свободмꙿ сѧ. аще въсѣко ѡного съ нами вдⷨ . мы ѿ ада ꙁбавлѣємꙿ сѧ
Сб. Герм.
195б
нⷭѣ ли оубо срамота и велїе ѡ͗каанꙿство повънегда избави наⷭ хсꙿ ѿ ада своє͗ѫ кръвїѧ• и͗ повънегда сльішимъ си̏ въсѣ• а͗ще пакьі пои͗демъ и͗ въло́жимъ себе въ а͗дъ
Дор.
290а
възведеть къ жизни. избавихом сѧ ѹбѡ ѿ ада за лвколюбїе͗ хⷭвѡ• и͗ въ наⷭ є͗сть є͗же пои͗ти въ раи
Дор.
290а
събранє .апⷭлъ и прѣѡбраженіє волное и распѧте и до ада сънітє. въскⷬъніє, на нб͠са въшествє
Бел.
въꙁвед отъ ада дѹшѫ моѭ
Анаст.
Анаст. 34,6
адъ дольн естъ вьсего мѣста подъ дольнѣш естъ
Анаст.
34,9
и б͠е мои въꙁвахь тебѣ и исцѣлил ме.еси . г͠и въꙁвель еси ѿ ада д͠шоу мою
ПЕ Нед.
607r
ли множайша соуть ꙗже ꙁлѣ согрѣшенаꙗ не оуслышют тꙗ, доуше, прошенїе твое створити но вꙁимають и въсходꙗт ад
Диоп.
Во вторый приход и Христово пришествие и общее вскресенье иꙁъисходꙗт ада , каꙗждо оубо свое всприемлет тѣло и пакы въꙁвращаетсꙗ къ адоу
Диоп.
Сѣнь смертноую Давыдъ преисподнїи ровъ ада сего нарече тѣмже и вꙁывает: „Вꙁвелъеси от ада доушю мою”, на мноꙁѣ не оставилъ еси тамо пребывати. О адѣ оубо и Иовъ, плачасꙗ, глаголаше: ”Ꙁемлꙗ темьнаꙗ и мрачнаꙗ”
Диоп.
жвотъ мо адѣ прблж сѧ
ПЕС
9,8
да нѣ сндеть старость моꙗ с пеалью ѹ адъ
ПЕС
48,341
тѣм же ѹ адѣ сы ѹ мѹкахъ ѹ пламѧн огн съжагаемъ вопꙗш
ПЕС
44, 33
извел(ъ) еси [ю]жники своѧ изъ рова не имоуща [во]ды. ко́торыѧ сиѧ́ пра́ведныꙗ патрїархы. прр҃кы. Свободилъ еси их[ъ] изъ ада кровїю' іс҃овою. еѧже завѣщавꙿ тебѣ. а ꙗко ро́въ ада нари[четь] и дв҃дь свѣд(ѣ)етельствоуєт(ъ)
ГЦ Връб.
10
но̏ кротокъ ес(тъ) понеже ꙗко ѡвчѧ на заколенїє грѧдет(ъ). ꙗко бг҃ъ же ада оустраши и лазарѧ въскр҃сѝ мно́гою вла́стїю
ГЦ Връб.
7
въꙁыгравы въ рѣвѣ на ꙁем въ адѣ проповѣдавы
Пр август
72,43
на ꙁем спсово проповѣдавъ пршествїе прѣⷣтекъ въ адѣ прѣжⷣе въскръсенїа
блговѣстова
Пр юни
55,22
же въ адѣ тамо съшеды съвъскрѣслъ есть
Пр юли
58,11
го погре́боха ѻбⸯвы́ть съсⸯ платно́ Като́.мрьтве́ць си́чко това́ бы́ зараⷣ наше спⷭе́нїе ́ да , изва́ди и да свобо́ди наⷭ҇ ѿт го́рⸯкаго ́ и те́мнаго а́да . ами́ и щото́ бѣ́ха ѿвѣ́ка мрь́твыте, и тíе прїе́ха свобожⷣе́нїе
Тр. дам.
361
и ѿ те́мны а́дь и ѿ зла́ мъ́ка ами́ станѣ́те да и́деⷨ въ ра́й. Такви́ва дꙋ́мы подꙋ́ма и извади дши́те ѿ а́да . разꙋмѣ́йте и това́ за дши́те. изва́ди ли Хс си́чкыте дши́ иⷥ а́да или́ нѣ́.
Тр. дам.
373
Крѣ́пⸯкь Е́ гь Ѻ́ти да ще строши вашъта сила , ѡ́ бѣ́сѡве, а силень Е гь Защо ще а́да да погꙋ́би дето́ вы́е сѣди́те
Тр. дам.
370
па́кь със своа во́лꙗ пострада раⷣ на҇ⷭ и распе се и погебе се: и тре́тый днь въскрсе и потъпка а́да и съмрь́ть. и си́чкыте съсⸯ ада́ма ѿве́за
Тр. дам.
256
Такви́ва дꙋ́мы Хс подꙋ́ма и извади . дши́те ѿ а́да а́да
Тр. дам.
373
крⷭтомь съмрьть ѹпраꙁн се. прѣрѻдтелнꙑ грѣхь потрѣб се. адь спрⷪврьже се
ИМ
166v.1.
М
З
А
СК
СП
СЕ
ТФ
К
С
Х
От гр.
ᾳ῞δης
Превежда и гр.
[οἰκος τοῦ] ᾳ῞δου, αἰτία, εἱς
Нвб
ад
ОА
ВА
НТ
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА