Исторически речник
адъ  
адъ -а м. Ад, преизподня, пъкъл, задгробен свят, където са душите на грешниците.  тꙑ каперънаѹмъ. въꙁнесꙑ сѧ до нбсе до ада съндеш М Мт 11.23 З. Срв.Лк 10.15 М З ѹмьрѣтъ же  богатꙑ  погрѣсѧ . ꙇ въ адѣ въꙁведъ о сво сꙑ въ мѫкахъ ѹꙁьрѣ аврама ꙁ далее.  лаꙁарѣ на лонѣ его М Лк 16.23 З А СК да постꙑдѩтъ сѩ неъстіві сънідѫтъ въ адъ СП 30.18 аште не бі гь помоглъ мнѣ. въмалѣ въселіла сѩ б въ адъ дша моѣ СП 93.17 гі бже нашъ ... нꙁъводѧ въ адъ  въꙁводѧ СЕ 57b 17 Срв. СЕ64а 17 мат бѹ благоⷭ҇ловленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль.  ада спасеш мѧ. да словославлѫ тѧ. многопрѣпѣтаѣ ТФ А 16 бъ плътьѭ ѹмрѣтъ. ꙇ адъ въстрепета К 12b 6—7 Срв. С448.6 бъ въ малѣ ѹсъпе. ꙇ съпѧштѧѩ отъ адама [погр. вм. ада] въскрѣс К 12b 8 Срв. С448.8 кꙿде т аде побѣда С 352.4 Срв. С479.25 С487.5—6 ХI Ва 9 С 479.22 ЙЕСл съшеⷣ҇ въ адъ спръва мртвыѫ ꙁве ЙЕСл Тѣхъ бо послушающеи съходѧт въ прѣисподнѧа адоу ПК адъ не прѣстаеть премлѧ дѹшѣ еловѣьскꙑ СС 156б ѡ о(каа)нъі • безоумьніче раздрѣшаꙙи болѣзні сьмрьтьнъіꙙ. печати лі не раздрѣшітъ. ꙇ прогънавъі ада • печати лі сѧ боитъ Сл. Вел. Пет 12a горе тебѣ вифсаида. и ты капернаоуме. до нбⷭ възнесыи сѧ до ада съндеш Пс. Кес. бъ крѣпокъ ꙗко аꙁⷣрѹшт хотѧ крⷭтомъ смрть и ада ѡплѣнт. властелⷩ ꙗко бгъ полагаѧ ꙁа ны дшѹ.  пакы ꙁемлѧ ю Пс. Кес. лютѣ тебѣ Витьсаидо • лютѣ тебѣ Каперьнаоуме • вьзнесьі се до неб҃сь до ада имашь снити •ѥг(д)аже ꙗвить се сн҃ь погибѣльньі Мет. Пат. оть адовыихь оузь егоже самь ть владыка Христось тамо бывь и свеза и вьнидеть вь сьсоудь сьздан'нїи емоу и • изьшьдь оть ада и вьз'моуж'шоу се чловѣкоу емоу быти и вьцарить се Епиф. ли на се хьⷭ приде. и кого дѣльма сьниде на а꙼да ⸱ и̇ падшаго сѧ и̇ | лежѫщаго въꙁвⷣиже Златоуст 229б ражеⷣженьноє̇ ѡ̇рꙋжие и на кртⷭѣ распѧⷮ сѧ и сьмр͠ть въкоусии и плѣнии а꙼да ⸱ и̇ ѡ̇делѣвь въстави и̇ꙁь | мрт͠выхь Златоуст 217а подати свое л͠колюби̇ нѫ и дрьжимимь и ѿ а꙼да ⸱ прѣжеⷣ | пришествиꙗ̇ є̇моу ⸱ и̇ сѣдѫщи|мь вь тꙿмѣ и̇ сѣни сьмр͠тнѣ|и̇ Златоуст 196б тои сн͠а вьꙁвⷣиже мрьтва. тебѣ же оученика ѿ рибарь поемь и малимы хлѣбы̇ ты|сѫща насытии и а꙼да ꙁагради ⸱| и̇ ѿ вѣка сѫщѫѫ̇ вь тьмѣ и̇ꙁве|де Златоуст 229а ъ плътѫ оумрѣтъ  адъ въстрепєта б͠ъ по малѣ оуспє . где тъгда ннѣ сѫтъ же по малѣ, съмѫщена  глас.  млъвы на хⷭа ѿ беꙁаконꙿнкъ Сб. Герм. 173б ꙁбав д͠шѫ моѫ ѿ ада прѣсподнѣго.  нъ г͠ въꙁвед ѿ ада д͠шѫ моѫ и етеръ. нє ѡстав дш͠ѫ моѫ въ адѣ,  нъ  да ꙁыдетъ ꙁъ стлѣніа жвотъ мо к тебѣ Сб. Герм. 188а  събранє .апⷭлъ и прѣѡбраженіє волꙿное и распѧте и до ада сънітє.  въскⷬъніє,  на нб͠са въшествє Сб. Герм. 270а аще. мы ѿ сⷯ ѫꙁъ свободмꙿ сѧ. аще въсѣко ѡного съ нами вдⷨ . мы ѿ ада ꙁбавлѣємꙿ сѧ Сб. Герм. 195б нⷭѣ ли оубо срамота и велїе ѡ͗каанꙿство повънегда избави наⷭ хсꙿ ѿ ада своє͗ѫ кръвїѧ• и͗ повънегда сльішимъ си̏ въсѣ• а͗ще пакьі пои͗демъ и͗ въло́жимъ себе въ а͗дъ Дор. 290а възведеть къ жизни. избавихом сѧ ѹбѡ ѿ ада за лвколюбїе͗ хⷭвѡ• и͗ въ наⷭ є͗сть є͗же пои͗ти въ раи Дор. 290а  събранє .апⷭлъ и прѣѡбраженіє волное и распѧте и до ада сънітє.  въскⷬъніє,  на нб͠са въшествє Бел. въꙁвед отъ ада дѹшѫ моѭ Анаст. Анаст. 34,6 адъ дольн естъ вьсего мѣста подъ дольнѣш естъ Анаст. 34,9 и б͠е мои въꙁвахь тебѣ и исцѣлил ме.еси . г͠и въꙁвель еси ѿ ада д͠шоу мою ПЕ Нед. 607r ли множайша соуть ꙗже ꙁлѣ согрѣшенаꙗ не оуслышют тꙗ, доуше, прошенїе твое створити но вꙁимають и въсходꙗт ад Диоп. Во вторый приход и Христово пришествие и общее вскресенье иꙁъисходꙗт ада , каꙗждо оубо свое всприемлет тѣло и пакы въꙁвращаетсꙗ къ адоу Диоп. Сѣнь смертноую Давыдъ преисподнїи ровъ ада сего нарече тѣмже и вꙁывает: „Вꙁвелъеси от ада доушю мою”, на мноꙁѣ не оставилъ еси тамо пребывати. О адѣ оубо и Иовъ, плачасꙗ, глаголаше: ”Ꙁемлꙗ темьнаꙗ и мрачнаꙗ” Диоп. жвотъ мо адѣ прблж сѧ ПЕС 9,8 да нѣ сндеть старость моꙗ с пеалью ѹ адъ ПЕС 48,341 тѣм же  ѹ адѣ сы  ѹ мѹкахъ  ѹ пламѧн огн съжагаемъ вопꙗш ПЕС 44, 33 извел(ъ) еси [ю]жники своѧ изъ рова не имоуща [во]ды. ко́торыѧ сиѧ́ пра́ведныꙗ патрїархы. прр҃кы. Свободилъ еси их[ъ] изъ ада кровїю' іс҃овою. еѧже завѣщавꙿ тебѣ. а ꙗко ро́въ ада нари[четь] и дв҃дь свѣд(ѣ)етельствоуєт(ъ) ГЦ Връб. 10 но̏ кротокъ ес(тъ) понеже ꙗко ѡвчѧ на заколенїє грѧдет(ъ). ꙗко бг҃ъ же ада оустраши и лазарѧ въскр҃сѝ мно́гою вла́стїю ГЦ Връб. 7 въꙁыгравы въ рѣвѣ  на ꙁем  въ адѣ проповѣдавы Пр август 72,43  на ꙁем спсово проповѣдавъ пршествїе  прѣⷣтекъ въ адѣ прѣжⷣе въскръсенїа блговѣстова Пр юни 55,22  же въ адѣ тамо съшеды съвъскрѣслъ есть Пр юли 58,11 го погре́боха ѻбⸯвы́ть съсⸯ платно́ Като́.мрьтве́ць си́чко това́ бы́ зараⷣ наше спⷭе́нїе ́ да , изва́ди и да свобо́ди наⷭ҇ ѿт го́рⸯкаго ́ и те́мнаго а́да . ами́ и щото́ бѣ́ха ѿвѣ́ка мрь́твыте, и тíе прїе́ха свобожⷣе́нїе Тр. дам. 361 и ѿ те́мны а́дь и ѿ зла́ мъ́ка ами́ станѣ́те да и́деⷨ въ ра́й. Такви́ва дꙋ́мы подꙋ́ма и извади дши́те ѿ а́да . разꙋмѣ́йте и това́ за дши́те. изва́ди ли Хс си́чкыте дши́ иⷥ а́да или́ нѣ́. Тр. дам. 373 Крѣ́пⸯкь Е́ гь Ѻ́ти да ще строши вашъта сила , ѡ́ бѣ́сѡве, а силень Е гь Защо ще а́да да погꙋ́би дето́ вы́е сѣди́те Тр. дам. 370 па́кь със своа во́лꙗ пострада раⷣ на҇ⷭ и распе се и погебе се: и тре́тый днь въскрсе и потъпка а́да и съмрь́ть. и си́чкыте съсⸯ ада́ма ѿве́за Тр. дам. 256 Такви́ва дꙋ́мы Хс подꙋ́ма и извади . дши́те ѿ а́да а́да Тр. дам. 373 крⷭтомь съмрьть ѹпраꙁн се.  прѣрѻдтелнꙑ грѣхь потрѣб се.  адь спрⷪврьже се ИМ 166v.1. М З А СК СП СЕ ТФ К С Х От гр. ᾳ῞δης Превежда и гр. [οἰκος τοῦ] ᾳ῞δου, αἰτία, εἱς Нвб ад ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА