Старобългарски речник
оманъ
оманъ -а м Бял оман, вид билка; Inula helenium егда кашълетъ лвкъ то оманъ варвъше вь внѣ. і а волнѣт. да еднѫ іспъетъ Изч ПДЛек Нвб оман ОА РРОДД ВА НТ ЕтМл БТР ЕтБАН