Старобългарски речник
калѹгеръ
калѹгеръ -а м Калугер, монах [ ]мѧ хощт [ ] въ [к]алѹгеръ Altbgl, 95 Изч Altbgl Нвб калугер ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА