Старобългарски речник
дѧснꙑ
дѧснꙑ -ъ същ мн м Венци егда дꙙснꙑ гнꙑѭтъ. то ꙙбръно коренъе сътеръ насꙑпаіі Изч ПДЛек Нвб десни РБЕ ДА