Старобългарски речник
доброгласьнъ
доброгласьнъ -ꙑ прил Благозвучен, добре звучащ хвалте ꙇ въ кѹмбалѣхъ доброгласьнѣхъ СП 150.5 Изч СП Гр εὔηχος Нвб доброгласен ОА ВА