Старобългарски речник
ловѣкоѹбца
ловѣкоѹбца -ѧ м Човекоубиец, убиец на хора онъ коѹбца бѣ ꙇскон З Йо 8.44 Изч З А Гр [ὁ] ἀνϑρωποκτόνος ловѣкоѹбца Нвб человекоубиец остар ЕтМл човекоубиец ОА