Старобългарски речник
цѣсарца
цѣсарца -ѧ ж Царица, владетелка цсрца южьскаа въстанетъ на сѫдъ съ мѫж рода сего  осѫдтъ ѩ. ѣко прде отъ конецъ ꙁемлѧ слꙑшат прѣмѫдрост соломонѧ М Лк 11.31 Срв.Мт 12.42 З дъщер цръ въ ъсті твоеі. прѣдъста црца о деснѫѭ тебе въ рꙁахъ поꙁлащенахъ одѣна прѣкѹщена СП 44.10 Срв. Е26а 10 Изч М З Е СП Гр βασίλισσα Нвб Срв цесарка остар РРОДД цесария остар ВА царица ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Царица МИ ЙЗах,Кюст.кр