Старобългарски речник
тьмьньнкъ
тьмьньнкъ -а м Затворник; човек, затворен в тъмница  повелѣ првест ї  нꙑ темньнкꙑ. къ градѹ команьскѹ.  тѹ мъ сѫдт С 17.12 Изч С Гр δεσμώτης темньнкъ Нвб тъмничник ’затворник’ остар ВА РРОДД