Старобългарски речник
трак҄ꙗ
трак҄ꙗ -ѩ ж МИ Тракия — географска област на Балканския полуостров, византийски диоцез и провинция, а от VII в. тема  събъравъше плъкꙑ своѧ. прѣплѹвъше рѣкѫ рекѫмѫѭ дѹнавъ. плѣнꙗахѫ ѳрак҄ѭ. скрьбь же  пеалъ не хѹдѫ мѣахѫ граждане С 191.19 Изч С Гр Θρᾳ´κη ѳрак҄ꙗ Нвб Тракия Срв Тракиев ФИ Тракийски ФИ СтИл,РЛФИ