Старобългарски речник
тектонъ
тектонъ -а м Дърводелец; човек, който обработва дърво не сь л естъ тектонъ снъ марнъ. братръ же ѣковѹ  ос  юдѣ  смонѹ М Мк 6.3 З Изч М З От гр τέκτων текꙿтонъ Нвб Срв тектон ’зидар’ ВА