Старобългарски речник
съплеменьнкъ
съплеменьнкъ -а м Съплеменник; човек от същото племе, род, народ ѣко тажде пріѩсте ꙇ вꙑ отъ свохъ съплеменꙿнікъ ѣкоже і тꙑ отъ ꙇюдѣꙇ ѹбівъшіхъ ꙇ гѣ ꙇса ꙇ своѩ пророкꙑ К 3b 20—21 Изч К Гр συμφυλέτης съплеменꙿнікъ Нвб съплеменник ОА ВА ЕтМл БТР АР РРОДД