Старобългарски речник
страньнопрмьць
страньнопрмьць -а м Гостолюбец; гостоприемен човек; човек, който приема странници въ обдьлвъства мѣсто. нщелюбець. въ татъбꙑ мѣсто странꙿнопрмець СЕ 70b 14 Изч СЕ странꙿнопрмець Нвб странноприимец остар ВА Срв странноприемница ж ОА Дюв ЕтМл БТР АР