Старобългарски речник
солѹнꙗне
солѹнꙗне -ъ м мн Солуняни, жители на гр. Солун блаженꙑ павьлъ. пшꙙ солѹнꙗнемъ рее. не велѫ вам не вѣдѣт о ѹсъпьшїхъ да не скрьбте С 488.9 Изч С Гр Θεσσαλονικεῖς Нвб солунянин м ЕА Срв солунчанин м ОА НТ ДА солунец м ДА