Старобългарски речник
сльꙁотоьнкъ
сльꙁотоьнкъ -а м Този, който пролива [рони] сълзи, плаче тѣмьже  тꙑ ѧдо. бѫд въ добро брашъно ѣденѣ мѣсто. сѹхоѣдець. въ вноптѣ мѣсто водопца. въ смѣха мѣсто. слъꙁотоьнкъ СЕ 70b 3 Изч СЕ слъꙁотоьнкъ Нвб Срв слъзоточив, сълзоточив прил остар АК