Старобългарски речник
своплеменьнкъ
своплеменьнкъ -а м Едноплеменник, съплеменник, сънародник рѫкоѭ коп хотѣаше стръгнѫт.  обратт сꙙ на бѣжан къ своплеменꙿнкомъ С 560.1 Изч С своплеменꙿнкъ Нвб своеплеменник, своеплеменен прил ЕА