Старобългарски речник
сварьнкъ
сварьнкъ -а м Който предизвиква разпри, караници; размирник бѫд ... въ съвадьнка мѣсто. мротворець. въ сварънка мѣсто. кротолюбець СЕ 70b 8 Изч СЕ сварънкъ Нвб Срв сварлив прил ОА