Старобългарски речник
ръпътъ
ръпътъ -а м Ропот, роптание, обсъждане  ръптъ мъногъ бѣ о немь. въ народѣхъ М Йо 7.12 Изч М З А Гр γογγυσμός ръптъ рьпьтъ Нвб ропот ОА ВА АК НГер БТР АР