Старобългарски речник
родтел҄ьнца
родтел҄ьнца -ѧ ж Майка, родителка мат бо благодѣтѭ бꙑваш осѫжденѹмѹ. радѹ сꙙ обрадованаꙗ невѣсто.  родтельнце ста С 251.12 Изч С Гр νυμφοτόκος Нвб родителница остар ВА АК Срв родилница ’родилка’ диал ОА ЕтМл ДА родителка ОА НТ НГер ЕтМл БТР