Старобългарски речник
рг҄еонъ
рг҄еонъ -а м Местност, регион сътворвъше же съборъ вьс кѹпно отдошꙙ. отъ рг҄еѡна нарцамꙑ малꙑ тръгъ. до глагол҄емааго паренеѡна. же съ еппомъ  еоноѭ жт С 542.8 Изч С ргеѡнъ Нвб Срв регион ОА ГБ регионален ОА АР БТР