Старобългарски речник
промꙑсльнкъ
промꙑсльнкъ -а м Промислител, покровител, закрилник къ главꙁнѣ прдѣмъ. вьсѣхъ бо вѣкъ вдмꙑхꙿ.  невдмꙑхъ промꙑсльнкъ богъ. же армъ прѣдъ ловѣкꙑ похѹл҄енꙑ.  сь тварьм вььтенꙑ С 190.1 Изч С Гр πρύτανις Нвб промисленик остар ВА Срв промислител ЕтМл БТР АР РРОДД