Старобългарски речник
прокѹдьнкъ
прокѹдьнкъ -а м Погубител, рушител, злосторник благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне. стовꙑ на льжааго съпасъ. на прокѹдьнка. мротворьцъ на сѫпротвьнка С 329.9 Изч С Гр λυμεών Нвб прокудник диал ДА