Старобългарски речник
прсѫдт
прсѫдт -прсѫждѫ -прсѫдш св Осъдя някого, издам присъда тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт. гда вѣтръ лютъ сѣверъ вѣꙗше не прѣстаѧ С 89.30— 90.1 Изч С Гр καταδικάζω прісѫдт Нвб присъдя ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР