Старобългарски речник
прградъ
прградъ -а м Преддверие, помещение пред входа ꙁлѣꙁъшѹ въ прградъ. бꙑт съ отроковцеѭ С 521.17 Изч С Гр προαύλιον Нвб Срв приграда ’пристройка’ ж Дюв