Старобългарски речник
првтат
првтат -првтаѭ -првташ св За птица — свия гнездо на тꙑ пьтіцѩ нбнꙑѩ прівітаѭтъ. отъ срѣдꙑ камьньѣ дадѩтъ гласъ СП 103.12 Изч СП Гр κατασκηνόω прівітат Нвб Срв привитавам остар ВА