Старобългарски речник
покованъ
покованъ прич прил ꙁлатомъ покованъ χρυσοκόλλητος Обкован със злато се на колеснц ꙁлатомь покованѣ сѣждѫ С 368.13 Изч С Нвб покова св диал НТ НГер ЕтМл ДА