Старобългарски речник
поклоньнкъ
поклоньнкъ -а м Поклонник; този, който се покланя в израз на богопочитание, на религиозен култ стньн поклоньнц поклонѧтъ сѧ отцю М Йо 4.23А Изч М А Гр προσκυνητής поклоннкъ Нвб поклонник ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР