Старобългарски речник
поганꙑн҄
поганꙑн҄ -ѧ ж Жена, която не изповядва правата вяра; езичница, неверница, поганка жена же бѣ поганꙑн. сѵрофонкссанꙑн родомь М Мк 7.26 З Изч М З Гр ῾Ελληνίς Нвб поганка ОА ВА АР РБЕ