Старобългарски речник
отокъ
отокъ -а м Остров гь въцѣсарі сѩ да радѹетъ сѩ ꙁемлѣ. да въꙁвеселѩтъ сѩ оц мъноѕі СП 96.1 цѣсарі тарьсьсіції отьці (погр. вм. отоц, Север., с. 89, бел. под линия) дарꙑ прінесѫтъ. цѣрі аравьстїі саво (!) дарꙑ прінесѫтъ СП 71.10 отокъ кедрьскъ χείμαρρος τοῦ Κεδρών Потокът при Кедрон или Кидрон, вливащ се от запад в Мъртво море [дн. евр. Naḥal Qidron, араб. O.enNȃṛ] ꙁде іс. съ ѹенкꙑ свом. на онъ полъ отока кедрьска. деже бѣ градъ. въ ньже вьнде самъ.  ѹенц его СК Йо 18.1 Изч СК СП Гр νῆσος Нвб Срв оток ’място за оттичане на вода ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР отлив ’ ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР