Старобългарски речник
острость
острость - ж Острие, връх вдѣхомъ мѹ рѫцѣ маже съкрѹш сьмрьть. вь н҄еюже прѧ острость гвоꙁднѫѭ.  ловѣьскꙑѧ грѣхꙑ поглад С 499.26 Изч С Гр ἀκμή Нвб острост остар ВА