Старобългарски речник
нщелюбьць
нщелюбьць -а м Човек, който обича бедните  тꙑ ѧдо. бѫд ... въ обдьлвъства мѣсто. нщелюбець СЕ 70b 12—13 Изч СЕ нщелюбець Нвб нищелюбец остар ВА