Старобългарски речник
несѣтъ
несѣтъ -ꙑ прил Несят, незасят стоьнкъ пеатьлѣнъ. несѣта н҄ва. несаждена лоꙁа С 243.8 Изч С Гр ἄσπορος Нвб несят ОА