Старобългарски речник
ненавстьнкъ
ненавстьнкъ -а м ненавстьнкъ ловѣкомъ μισάνϑρωπος За сатаната — човекомразец, враг на хората благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне ... мротворьцъ на сѫпротвьнка. ловѣколюбьць на ненавстьнка ловѣкомъ С 329.11 Изч С Нвб ненавистник ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА