Старобългарски речник
настьлат
настьлат -настелѭ -настел҄еш св мин страд прил настьланꙑ ἁπαλός καὶ τρυφερός Постлан, застлан стꙑ мѫенкъ обраштааше сꙙ на сковрадѣ. ꙗко на одрѣ по стнѣ настъланѣ С 118.26 Изч С настълат Нвб настеля ОА ВА НТ НГер Дюв ЕтМл ДА АР БТР настилам ЕтМл