Старобългарски речник
мѧтежьнкъ
мѧтежьнкъ -а м Метежник, размирник, бунтар аште го не любте. ꙗвѣ стъ ꙁьл сте.  мꙙтежьнц С 29.13 Изч С Гр ἀντάρτης Нвб метежник остар ОА ВА НГер БТР АР