Старобългарски речник
мѣдьнца
мѣдьнца
-ѧ
ж
Медна монета
скѹпѹѭштааго жвотворьноѭ кръвьѭ. своѭ мръ. сьцѣнꙙтъ трьмъ десꙙтемь мѣдьнцъ
С
331.30
Изч
С
Гр
ἀργύριον
Нвб
Срв
медник, медница, менци
’меден котел
меден съд’
мн
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Медникаров
ФИ
СтИл,РЛФИ
