Старобългарски речник
корабь
корабь -ѧ м Моряк, корабник [образно] ѫжа сѫтъ грѣховьн съѫꙁ. твоѧ пленцꙙ сѫтъ ꙁавст,  корабьѧ бѣс С 400.15 Изч С Гр ναύτης. Срв. корабьнкъ Срв корабьнкъ Нвб корабчия диал ВА НТ НГер ЕтМл МлБТР