Старобългарски речник
клопотъ
клопотъ -а м Шум, грохот, трясък бже творье ... творѧщ трѫсъ сонѹ. ѹмъножь клопотъ каменѣ СЕ 44b 12—13 Изч СЕ Нвб клопот диал ОА ВА НГер МлБТР ДА Срв клопатар ОА НГер МлБТР ДА клопотар БТР АР ДА клопотя МлБТР