Старобългарски речник
каландꙑ
каландꙑ -ъ ж мн Календи, първият ден от всеки месец у старите римляни прѣжде етꙑрь каланꙿдъ марꙿта. срѣь въ кѕ феуроара С 81.20 Изч С Гр Καλάνδαι От лат Calendae каланꙿд Нвб Срв коленда диал коледа ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА