Старобългарски речник
сповѣдьнца
сповѣдьнца
-ѧ
ж
Изповедница — светица, страдала за Христовата вяра, но без да завърши живота си с мъченическа смърт
ѧт бꙑшꙙ пон преꙁвѵтеръ. савн сповѣдьнца
С
124.26
Изч
С
Гр
ὁμολογήτρια
Нвб
изповедница
църк
ВА
