Старобългарски речник
ꙁарокъ
ꙁарокъ -а м Заръка, заповед, повеля нъ аште кꙿто ꙿто реетъ есо рад отъвръгошꙙ сꙙ ꙁарока мѹ бѣс С 53.12 Изч С Гр ὅροι Нвб Срв заръка ОА ВА Бот АР РБЕ