Старобългарски речник
жѧло
жѧло -а ср Жило  ѹсъхнѫ смокꙑ  коньа сꙙ псан. нꙁъпаде сьмрьть до побѣжденꙗ. кꙿде т сьмрьт жꙙло кꙿде т аде побѣда С 352.3 Срв. С479.25 С487.5 Изч С Гр κέντρον Нвб жело остар Дюв жало остар НГер Срв жило ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ БТР ЕтБАН ДА