Старобългарски речник
желꙗ
желꙗ -ѩ ж Жалба, печал, мъка ѡ стенан  жел҄е ... ѡ плаѹ е бьню С 386.11 Образно.  вдѣ га посрѣдѹ всꙙшта  вьсь мръ трꙙсѫштъ сꙙ страхомь.  сльньце лютоѭ покрꙑвамо сꙙ жел҄еѭ С 426.22 Изч С Гр ϑρῆνος πένϑος Нвб Срв желба диал НГер РБЕ ДА