Старобългарски речник
вньнкъ
вньнкъ -а м Причинител, създател нꙑн҄ꙗ же о селцѣ добрѣ не радѹѭтъ сꙙ. но плаѫтъ сꙙ.  толка добра вньнка погѹбт мꙑслꙙтъ С 386.23 Изч С Гр [ὁ] αἴτιος Нвб Срв виновник ОА ВА РБЕ