Старобългарски речник
богоѹбць
богоѹбць -а м Убиец на Бога, богоубиец  ꙗкоже агнꙙ ꙁвѣр. тако ха боѹбц мъше. прведошꙙ на дворъ арꙿхереѡвъ С 471.27 Изч С Нвб богоубиец книж остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ