Старобългарски речник
блѫдлще
блѫдлще -а ср Място за разврат, публичен дом  їѹлꙗнѭ повелѣ поставт на блѫдлшт. рекꙿше на цꙙтомьствѣ С 2.25—26 Изч С Гр πορνεῖον Нвб блудилище остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ