Старобългарски речник
благопрмььнъ
благопрмььнъ -ꙑ прил Благоприятен нꙑнꙗ врѣмꙙ благопрмьно ... нꙑнꙗ врѣмꙙ прмьно. нꙑнꙗ врѣмꙙ съпасеню С 356.8 Изч С Калка от гр εὐπρόσδεκτος Нвб Срв благоприемлив ОА ВА