Старобългарски речник
бесрамъкъ
бесрамъкъ -а м Безнравствен човек, безсрамник ѡ сѣмꙙ ханаана бесрамька С 323.30 Изч С Калка от гр [ὁ] ἀναιδής бесрамькъ Нвб Срв безсрамник ОА Дюв НГер МлБТР РБЕ ДА